понеделник, 28 декември 2009 г.

Аватар като символ на медийна ниша

Филмът Аватар на Джеймс Камерън е много голяма стъпка в света на киното. Докато по принцип филмите на Камерън са изключително успешни бест селъри, няма спор, че не блестят с кой знае каква фабула или креативност. Така Аватар се нарежда на голямата опашка от банални филми, в които има много специални ефекти и по малко война, романтика и други елементи на кич (за които се знае, че увличат публиката).



Голямата разлика при Аватар е, че филмът беше пуснат за IMAX 3D технологията. Следствие от такова пускане са две взаимносвързани детайла: продукцията многократно се оскъпява и визуалното въвличане е значително по-силно. Явно това е технология, която изисква много по-комерсиални продукции, за да е икономически обоснована. В същото време явно тя е способна да привлече хората масово да си плащат да гледат филма в киносалоните, реализирайки по-големи печалби.

Т.е. Аватар показа, че IMAX е много перспективна технология за тези, които правят кино за пари. Те нямат нужда от качествен сюжет или някакво новаторство, защото тълпите плащат повече за познато, но атрактивно. Това до голяма степен отваря пространство за независимото и не-холивудското кино да продължат да използват традиционните моноскопична технология, без хората да търсят сравнение между напълно несъвместими форми на кино - едните залагащи на съдържание, другите на опаковка.

Мисля си, че би било хубаво технологиите да могат да позволят подобно разделение и в други медии, за да може нишите на комерсиалното и алтернативното да заживеят по-независимо и да могат хората по-лесно да разграничават качествата им.

неделя, 20 декември 2009 г.

Работата на един политик

Как Барак Обама си е прекарал времето в Копенхаген.

сряда, 16 декември 2009 г.

Референдум за правата на малцинствата?

Тези дни Бойко Борисов, в качеството си на премиер, изрази подкрепа за референдум за премахването на новините на турски. Разбира се това идва в контекста на широко разпространената нетолерантност в България (както и на целите Балкани) и масовото говорене срещу въпросните новини.

Но всъщност това е популизъм и то неуместен. Като народ с малцинства зад граница, българите би трябвало да са много по-чувствителни към теми свързвани със запазване на груповата идентичност. Съществено е да се обърне внимание и на детайлите: става дума за националната телевизия, която има социалната роля да предоставя услуги, които не представляват интерес за комерсиалните телевизии, но са важни за обществото. Става дума и за времеви период, в който традиционно малко българи гледат телевизия, така че трудно може да се говори за натрапване на турските новини.

А конкретно за случая, такъв референдум би бил безсмислено харчене на средства. По думите на Ги Верхофстад, лидер на Групата на Алианса на либералите и демократите за Европа: "Българското правителство трябва да се осъзнае. Подкрепяйки искането на "Атака" за национален референдум по въпрос за правата на малцинствата, неизбежно ще се стигне до надмощие на езиковото мнозинство". Подобно се изказват и от Българския хелзингски комитет, но те са и малко по-изчерпателни: "най-подлото в тази популистка идея е, че от такъв излишен референдум управляващите очакват конюнктурни дивиденти, които да изиграят спасителна роля срещу падащи рейтинги - нещо неизбежно след вълната от денонощни бандитски набези, грабежи, стрелба по майки с деца". Толкова е просто.

четвъртък, 3 декември 2009 г.

Консерваторите и глобалното затопляне

В България много бавно навлезе една изтъркана мода: консерваторите да оспорват глобалното затопляне (има и по-радикални изказвания). В това аз виждам някакво влияние от модела на поведение на администрацията на Джордж Буш-младши (без да мога да си представя защо някой би искал да се влияе от него). За съжаление тази тенденция навлиза у нас едва след края на Ерата Буш.

Смешно е някакви публицисти да се опитват да оспорват научни изследвания. Най-малкото, защото не полагат усилието да се мотивират, както това е прието в научните среди. Разбира се и учените понякога изнасят презентации в стила на публицистите, но такива презентации имат зад гърба си много научни публикации, които са издържали изчерпателна критика от други експерти в областта. Затова в консерваторските статии аз виждам нещо като споренето на сърдито дете, което повтаря своето и все още не е разбрало, че на всеки се случва да не е прав, но именно умението да развиваш представите и разбирането си е това, което е ценно. Всъщност щеше да е смешно, ако не беше тъжно, защото има хора, които уважават тези автори и им вярват...

понеделник, 30 ноември 2009 г.

Може ли да съществува независима телевизия в България?

В контекста на по-широка дискусия в цял свят и за всякакви медии, така зададен въпросът е може би прекалено конкретен. Но за да избегна "може би" частта поставям въпроса така.

Поводът е спирането на Re:TV. Съобщението от телевизията има доста претенциозни заявки, но за мен важно е да се обърне внимание на тази част и мисля, че тя не може да бъде оспорена:
...Телевизионният рекламен пазар не подкрепи нуждата от съществуването на подобна телевизия. В проекта до момента са инвестирани 9 млн. лева средства на дарители на фондация "Граждански медии", но тежката финансова криза направи финансирането на телевизията невъзможно за по-дълъг период по този начин.

Недългият престой на Re:TV на телевизионния пазар показа и нещо друго. Има огромни бариери за влизането на нови участници и поради това няма конкуренция и разнообразие на мнения. Регулаторите и политическият елит системно през годините подкрепят свърхконцентрацията на телевизионния пазар. Разбиването на този порочен модел е ключово за българското общество и за обществения дебат, но се оказа непосилна задача за Re:TV...

вторник, 10 ноември 2009 г.

Комуникационни канали

С прехода към все по-масова онлайн комуникация представите ни за комуникационни канали се променят.

Докато класическите като говор, език на тялото, интонация на гласа и други от този вид се зараждат интуитивно, новите са директно планирани и проектирани. Така например класическият чат е просто текст, но в последствие е обогатен с емотиконки, моливът в Skype (който издайнически трие и чупи), аватарите в SecondLife (отново за разлика от реалния живот, жестовете тук няма как да са спонтанни), харесване във Facebook, Digg.it и т.н. Така в дигиталните медии невербалната комуникация е съзнателна (или по-лесна за забелязване и манипулиране) вместо неволна.

Разбира се там където технологиите просто се използват да предават конвенционална комуникация това не е така. Например при интернет телефонията интонацията е частично интуитивна, също така и изборът на думи издава характер.

Опасността от едностранна история*

* заглавието е взаимствано от лекцията на Чимаманда Адичи (Chimamanda Adichie), The danger of a single story.

Сред педагозите е добре известно, че една идея може много по-лесно да се предаде, когато тя бъде доведена близо до контекста на слушателя. Ето един добър пример: лекцията на Чимаманда Адичи за това колко подвеждаща може да е представа, развита въз основа само на една история...



...и примерът със Скарлет Йохансон и представата ѝ за България.



Една съвсем друга тема е дори това, което казва да е обективно, доколко приемливо е да го казва публично. Този въпрос може да получи различен отговор в различни култури.

понеделник, 9 ноември 2009 г.

За подривните промени в ежедневието ни

Днес попаднах на една много хубава статия за новата дефиниция на грамотност (на английски), която въвлича много идеи и представи, за да постави повече въпроси, отколкото дава отговори.

понеделник, 2 ноември 2009 г.

Лично или не?

Фен съм на съвременното изкуство. Не знам почти нищо за историята му и трудно помня имена, но когато то се докосне до мен, го ценя много високо. Това е рядкост, но си заслужава да видиш десетки творби, за да намериш една, която наистина да те грабне.

Затова и ми стана много приятно и интересно когато започна блогът Нищо лично. Понеже България е една малка страна, а българите се привличат взаимно със спецификата си, според мен няма как нещо българско да не е лично. Блогът ми харесва. Но някак си много странно ми харесват статиите, които засягат теми, за които аз лично знам малко. В момента, в който съм по-запознат с темата, анонимният автор има доста далечни от моите представи. Въпреки това ми харесва... предвид реалностите и възможностите.

неделя, 1 ноември 2009 г.

Не крадете, Бойко каза!

В оригиналния си вид тази статия беше едно видео без коментар. За съжаление видеото беше свалено от източника и така статията се обезсмисли. Близо 7 години по-късно Борисов повтори заканата си, но през изминалото време вече има натрупани много повече случаи, които демонстрират разминаването между думи и дела.

четвъртък, 15 октомври 2009 г.

Гласуването и надеждността

Във Великобритания регистрирането за гласуване подобрява кредитния рейтинг. Замислих се каква е мотивацията зад това...

сряда, 7 октомври 2009 г.

Настрадин Ходжа и мъдростта

Много ми допадна една историйка за Настрадин Ходжа, на която попаднах преди време:
Настрадин Ходжа го направили имам в една селска джамия, ама него хич не му се разправяло със селяните. Влязъл първият ден и попитал множеството:
- Знаете ли сега какво ще ви кажа?
Хората казали:
- Не знаем.
- Ми като не знаете, няма какво да говорим.
Влязъл на следващия ден и пак пита:
- Знаете ли какво ще ви кажа?
- Знаем - казали хората.
- Като знаете, аз защо да ви приказвам.
И си излязъл. На третия ден влязъл и рекъл пак:
- Знаете ли какво ще ви кажа?
Половината рекли - знаем, другите - не знаем.
Той им казал:
- Ха сега тези дето знаят да кажат на онези дето не знаят.

Виждал съм тази история цитирана по различни поводи, кога като добър пример, кога - като лош. Но на мен лично много ми допадна.

Няма как надълго и нашироко да се аргументирам, затова просто ще направя една препратка към социалния конструктивизъм и факта, че един от основоположниците му - Лев Виготски в момента е един от най-цитираните автори в научните публикации от психология през педагогика до управление на знанието. Една от основните тези на социалния конструктивизъм е, че знанието и мирогледът са не се предават (или преподават), а се пресъздават колективно.

петък, 2 октомври 2009 г.

Креативните индустрии като двигател

Случайно попаднах на статия на Петко Дурмана за креативните индустрии. Препоръчвам статията за четене и темата за размисъл. А аз мога да добавя, че подобно на цитирания Лондон, икономиката на друга водеща европейска столица е силно ориентирана към креативните индустрии - Берлин.

сряда, 30 септември 2009 г.

Ситуацията е очевидна

Гражданите, организациите и международната общественост се опитват да се противопоставят на ТИМ, а държавата пази неутралитет в конфликта.



Наистина ТИМ е много влиятелна структура, може би повече от СИК и ВИС през 1996. ТИМ има завидна както физическа, така и икономическа сила, а и контрабандни канали.

Новото правителство има само един правилен ход в тази ситуация и колкото да е труден, той е ясен на всички, но за целта може би премиерът ще трябва да загуби имиджа си на супергерой и да си спомни годините в охранителния бизнес и МВР.

петък, 24 юли 2009 г.

Новото правителство и българите в чужбина

Новата провокативна новина от България е назначаването на Божидар Димитров за министър без портфейл, отговорен за българите в чужбина, освен други приписвани отговорности.

За мен Божидар Димитров е един от олигархичната клика, който има съмнително близки отношения с Черепа и Първанов (дали към този списък не трябва да се добави и Борисов), за да му имам доверие. Връзките му с ДС влошават това впечатление. Михаил Неделев, не без основание, вижда в назначението му стъпка в един по-дълъг контекст. Но като че ли това избледнява на фона на особената му неадекватност да се занимава конкретно с проблемите на непрекъснато увеличаващите се емигранти от България.

Всъщност самият Димитров съмнително премълчава това:
Помолен за коментар дали този пост не се създава само за него, Димитров отговори: "Ако приемем, че 4 млн. българи са излишни, тогава и министерството е излишно." Става въпрос за българи, които по волята на историческите обстоятелства са се оказали извън границите на България - македонските българи, българите в Албания, в Косово, в Северна Гърция, в Сърбия, Румъния, Молдова, Украйна.(от статия в Дневник, озаглавена "Приех да съм министър, защото познавам проблемите на българите в чужбина").

Той заявява фокус върху хора, които заради систематично погрешната комунистическа политика в България през последните 70 години, нямат никакви основания да се асоциират с нашата държава. За мен тази политика се изчерпва с псевдонационалистическо образование вътре и коминтерновска глобализация отвън (разбирай Съветското преди нациите). А това е в епохата, в която техниките за асимилиране в тези части на Европа достигат своята висота (примери от Беломорието, Македония и Родопите).

На практика (и по това мнението ми се отличава от това на Михаил Неделев), инвазивната риторика спрямо Македония или други региони с исторически български малцинства е контра-продуктивна. Всъщност аз съм склонен да подложа на съмнение доколко тези малцинства все още съществуват. Каква причина има например един потомствен славянин от Беломорска Македония да се определя като българин, след като това би му донесло само негативи, а така или иначе в средата му няма нищо българско. Имам пресен спомен от човек от Македония, който от около 40 години живее в Австралия и води доста глобален живот. Разбира се когато се срещахме във Финландия намерихме много общи теми. Но ме изненада страшно много колко беше убеден, че днешните македонци генетично са по-близо до спартанците, отколкото до славяните.

Другият (може би по-голям) проблем с Божидар Димитров, е че той по никакъв начин не споменава емигрантите. Независимо дали говорим за чикагската, испанската и английската диаспора или студентските общества. В този контекст Божидар Димитров е безличен в сравнение с дейността на НПО-та, включващи българи в чужбина като СБС Бъдеще или Българския Великден. В контекста на поредната вълна млади хора, които панически търсят как да избягат от България, Божидар Димитров не е човекът, който ще положи усилие да осъзнае проблемите. По скоро е човекът, който ще ги задълбочи. А понеже Димитров споменава историческите обстоятелства, няма как да не обърна особено внимание на факта, че от страна на българската държава, политическите проблеми се увеличават, а не намаляват.

А иначе просто така: къде е границата на отговорностите на този министър без портфейл и министъра на външните работи?

сряда, 15 юли 2009 г.

В културата си проличават

След изборите и посочването на Симеон Дянков като министър на финансите за кратко забравих биографията на Бойко Борисов като една от най-знаковите мутри в София (примери тук и тук). Не съм запознат с историята на Дянков, но професионалната му кариера определено вдъхва доверие като някои от публикациите му са особено значими за България.

Това мое впечатление се промени с дискусията около личностите на ГЕРБ в културата. Разбира се би било прекалено смело да се очаква от човек като Борисов да бъде инициативен в областта на културата, но имена като Божидар Димитров и Вежди Рашидов съмнително ми напомниха за отминали величия като Първанов и Мултигруп. А Вежди си е голям образ с характер, а и пияч на място (както се вижда на снимката на линка, признат от Илия Павлов, Ахмед Доган и други знаменитости на Мултигруп). Божидар Димитров също не се дава с нова инициатива за ордени за народните любимци.

понеделник, 15 юни 2009 г.

Едно общество

Юлиан Попов отново излиза с много хубава статия в Дневник. В нея става дума за неща, които са определящи за обществения живот в България: за история, съжителство, празнуване, култура като цяло а може би и много други неща.

Но останах много изненадан от коментарите и техните оценки. Никога досега не съм виждал толкова разнопосочни читателски мнения в Дневник. А продължавам да мисля, че там е най-интелигентната читателска аудитория от големите български издания. За мен това означава, че Юлиан Попов е напипал слабо място в самосъзнанието на повечето хора.

Аз самият от отдавна съм убеден в правотата на думите му. Българите (както и всички на Балканите) са възпитавани на реваншизъм и национализъм за сметка на съседните страни. Въпрос на лични контакти и обогатяване на мирогледа е да осъзнаеш, че турци, гърци, сърби и македонци (а и не само) са много близки до мисленето и културата ни и навсякъде извън Балканите те са нещо близко и родствено. Само тук различни комплекси и омрази (понякога едностранни: българи недолюбват турците, македонци - българите) ни пречат да осъзнаем близостта си. Но това явно не е оценено от читателите на Дневник, над 1/3 от които са от чужбина. Явно ще трябва да мине определено време докато и при нас узреем за един общ и толерантен прочит на историята, а оттам и останалите отношения.

Голямата грешка на Юлиан е, че и в заглавието и в текста говори за ДПС и политика. Това провокира политическите предразсъдъци на хората и в голяма степен ги прави неспособни трезво да обмислят идеите в текста. А може би много от нас не осъзнават, че в България не живее монолитно общество, а има етнически и религиозни малцинства.

четвъртък, 11 юни 2009 г.

Кой прав, кой крив и кой печели

Днес сме свидетели на един типичен казус от теория на игрите (уточнение: това си е математика, а не интерактивно развлечение). Става дума за преговорите за мажоритарни кандидати между ГЕРБ и Синята коалиция, на които двете страни не са успели да се споразумеят. Както и в политиката като цяло, тук няма верен и грешен ход, но въпреки това ситуацията може да се подложи на сравнително прост анализ.

Тезата на ГЕРБ е: "ние можем и без вас, вие не можете без нас, затова просто ни подкрепете". Въпреки, че в общи линии аргументът е валиден, не се вижда каква мотивация предвиждат те за партньора си. Очевидно те биха спечелили от подкрепа, но не създават условия за win-win ситуация.

Позицията на Синята коалиция (може би поради обстоятелствата) е по-гъвкава, но и по-слаба. Те могат да правят отстъпки от предложените 8 кандидата, но явно нямат стимул, който да предложат на ГЕРБ, за да ги мотивират да кооперират. Прави впечатление разликата между интерес (по-добро представяне) и мотивация (явно тя липсва). Разбира се тук е възможна и интерпретацията, че ГЕРБ спекулират, за да си извоюват по-добри позиции, но тогава възниква въпроса дали са в ситуация, в която могат да си позволят такова поведение. А очевидно в едни мажоритарни избори общи кандидати имат осезаемо по-големи шансове.

Така или иначе ако и двете страни не са склонни на компромиси за (предполагаемо) общата цел, е практически невъзможно да се постигне общо явяване. В същото време не е валидно оправдание от типа на "те не са гъвкави", защото дори да убедят някого, че са "по-прави", резултатът от изборите е това, което има значение.

Затова всъщност провалът на едни такива преговори е отговорност и на двете страни, и независимо каква е ситуацията, и двете страни трябва да демонстрират необходимата политическа зрялост за българската реалност. Аз лично мисля, че е много трудно да демонстрираш нещо, което нямаш...

неделя, 26 април 2009 г.

Вие защо протестирате всъщност?

Днес за пореден път ми зададоха този въпрос. Отегчава ме в разговорите да тъпчем непрекъснато на едно място и затова реших да си подготвя един отговор за многократна употреба :)

Аз лично протестирам, защото още със сформирането на настоящето правителство, управляващите партии се подиграха с избирателите. Не само НДСВ подмени вота на избирателите като предизборно обеща да не се коалира нито с БСП, нито с ДПС, но и БСП постави на ключови министерства безспорно провалилите се и скандални Румен Петков и Румен Овчаров. Протестирам защото ВСС абсолютно единодушно "избра" без алтернатива съветник на Първанов за главен прокурор, а Гоце след това покри обвинявания в убийство Филчев като го изпрати в Казахстан. Също протестирам за това, че когато на настоящите управляващи им се наложи да отстранят някой политик заради скандал, те то удостояват с почести (например Руменовците и Филчев). Не на последно място протестирам, че българите спят, че се оплакват, но не се борят за правата си. Аз не протестирам срещу безмислените действия на управляващите, а срещу безмозъчните граждани, които не предприемат каквото и да било поне от самоуважение. И ако някой каже, че просто това е българската реалност - тя сега стана такава. Никога през предишните години на прехода не е имало толкова драстични конфликти между изборните резултати и последващия кабинет.

Някой може да каже: "но това не са обявените претенции на протестите". Да, протестите на металурзи, лекари, учители, земеделци, журналисти, еколози, полицаи, военни, пенсионери, учени, интернет потребители и кой ли още не, бяха всички с много по-специфични искания, най-често свързани с пари. На пръв поглед изглежда, че всеки от тях се опитва да дръпне топящата се черга малко повече в своята посока.

Но всъщност се оказва че при нас не е проблема къде е чергата, а че с наши общи усилия (или поне бездействие), въпросната черга става все по-малка. При това със съмнителна периодичност от 10 години. В течение на протестите, които за много от протестиращите подействаха като пробуждане от досегашния сън, те осъзнаха реалността. А тя е именно, че България в момента може да е член на ЕС и НАТО, но не е демократична и правова държава. При нас има закони, къде добри, къде лоши, но те масово се потъпкват (начело с институции като парламент, президент, съд и правителство) в интерес на по-силните на момента. Някак си неусетно и много бързо протестиращите израстнаха в своите искания, за да стигнат от фрагментирани и злободневни проблеми до фундаментални ценности, които трябва да бъдат възстановени в България. Ето по-кратката версия на целите на един от по-късните протести през януари:
  1. Понасяне на отговорност за неправомерни и непристойни действия от страна на държавни служители
  2. Спазване на правата на гражданите
  3. Гражданско участие в управлението
  4. Свикване на велико народно събрание
Аз се радвам, че исканията еволюират в тази посока и ще ги подкрепям както мога, не само с протести.

понеделник, 20 април 2009 г.

Пробивът "Мартин Димитров"

Аз лично от доста години следя дейността на някои НПО и покрай това се запознах с редовните доклади на Института за пазарна икономика. По това време (без да съм сигурен за точните позиции) негов ръководител беше Красен Станчев, а Мартин Димитров и Георги Ангелов бяха млади експерти. Института печелеше финансиране от фондация Отворено общество и прокарваше идеи за повече прозрачност и реформи. С времето и приемането на идеята по света, една от основните им цели беше въвеждането на плосък данък. Всъщност основният аргумент "за" беше от рода на "по-важно, че е нисък, отколкото плосък". Така или иначе нещата се развиваха и Мартин Димитров и Георги Ангелов приеха каузата като лична. Георги Ангелов заработи много дейно в посока медийно разпространение на идеята, а Мартин Димитров се насочи към активната политика.

Схемата по която Мартин Димитров влезе в СДС ми е позната отблизо. По това време активно общувах в общностите на Българският Великден и Проект681 (който в последствие се сля със СБС "Бъдеще"). Още тогава хората търсиха директно представителство във властта и беше установен контакт с НДСВ и СДС, които бяха склонни да допуснат представители на гражданските организации в избирателните си списъци. Мое лично впечатление е, че в СДС това потръгна по-добре. Доколкото ми е известно така и Мартин Димитров се оказа в партията като депутат.

За мен кризата в развитието на СДС след управлението на Костов беше преодоляна благодарение на Петър Стоянов (който отстъпи ръководството на младите) и Пламен Юруков (който въведе демократичният избор на ръководство). Благодарение на своята активна работа в парламента и силното си онлайн присъствие, Мартин Димитров беше набрал достатъчно популярност, за да могат хората, които се интересуват да знаят за него. Такива хора има и сред членовете на СДС, които искаха да отхвърлят всичките апаратчици със съмнителна дейност. Мартин Димитров беше толкова популярен, че дори задмина Иван Сотиров, който е представител на младите в СДС, които са там от ранните години. Чест прави на Иван Сотиров, че прие резултатите и оцени доверието в Мартин Димитров, за да го подкрепи. Отново можем да съпоставим това с Румен Христов и хората, които обжалваха новия устав, които явно се борят срещу волята на членовете. Мартин Димитров е един от най-активните депутати в това народно събрание като дори спечели плоския данък да бъде приет от правителство на БСП (не искам да омаловажавам ролята на НДСВ). Откакто е начело на СДС, Мартин Димитров работи в посока, която според много мои познати е единствената правилна не само за СДС, но и за десните политически сили, като всяко по-важно решение се обсъжда в възможно най-широк състав.

Това за мен е не само добър пример в българската политика, но и пътят по който един човек от предишната вълна протести тръгна и успява. Този път упорито се отрича от лидерите в новата вълна протести, но мисля, че това ще е само за тяхна сметка...

четвъртък, 16 април 2009 г.

Спасението на молдовците

В Молдова комунистическата партия спечели съмнително минимално мнозинство. В резултат в Кишинев започнаха масови протести, а съдът, за да поуталожи нещата, насрочи повторно преброяване. По познат ни и на нас маниер, комунистическата партия отговори с характерните репресии.



За да се опита да си присвои поне минимална легитимност, лидерът на комунистите Воронин обвини Румъния и изгони румънски посланници и репортери. За да не бъдат обвинени в неправомерна намеса, отговорът от страна на Румъния засега се ограничава в планове за ускорено даване на румънско гражданство за някои молдовци.

А дали България ще се опита да защити своите бесарабски общности си по подобен начин? Едва ли точно сега, когато ни управляват личности и организации, поддържани от Кремъл. Или както Георги Марков някога е представил техния вътрешен конфликт: „Ако България и Съветският съюз воюват, ние на коя страна трябва да се бием?“ и допълнението „Ти знаеш ли, че съм подписвал декларация за вярност към Съветския съюз!“.

А аз се надявам, че поне явното бездействие от страна на ЕС ще изиграе роля в наближаващите избори. Може би не в България, но в Свободна Европа.

събота, 21 февруари 2009 г.

Икономическата зависимост като робство

Когато бях малък прочетох няколко книги на Никола М. Николов за Световната конспирация. Отначало ме заинтригуваха, но постепенно разбрах, че освен малка част от нещата в тях, които са верни, повечето "факти" са леко преувеличени или нагласени. По-късно гледах няколко филма за 11 септември (вкл. Fahrenheit 9/11 на Майкъл Мур), които по същия начин примесваха наистина важни и прикривани факти с "изсмукани от пръстите" изводи. Може би причината е, че дори онези неща, които са най-вероятно верни, няма как да бъдат доказани.

Днес гледах Zeitgeist Addendum.



Страшно много ми хареса начина по който е описана механиката на американската (а все повече и световната икономика). Словосъчетанието Money as Debt се среща и на други места и наистина описва проблема в сърцето на световната икономика. Това което филмът обаче не казва директно е, че влизането в зависимост чрез задължения, е нещо което повечето хора доброволно избират. Има и други, които не го избират. Разликата е, че с повече оборотни средства (взети назаем), се реализират и по-големи печалби. Задача на рационалния агент е да изчисли риска и чистата печалба, за да прецени дали му е изгодно да вземе определен кредит. Понякога (както сега) рискът излиза извън контрол.

Що се отнася до ролята на ЦРУ във външната политика, за мен това не е нищо особено. Подобно на другите тайни служби, силните на деня използват инструментите на деня. За мен най-сигурният начин да им се противодейства са образованието и културата, борбата с непукизма (на английски по-точно - ignorance). В историята има много примери, че в едно активно общество загубата на един или друг водач не е фатална. Във филма дават Чавес за пример, но това за мен е спорно. Така или иначе за да е независимо и устойчиво едно общество, то трябва не да търси своя лидер, а да даде възможност на своите членове да се развиват и да инвестира в тях. В едно такова общество на човек като Джон Перкинс хората биха гледали с недоверие точно както обществено-ангажираните хора в България гледат на бившите агенти на ДС. Може би като разкаял се, той заслужава повече уважение от другите му бивши колеги, но явно той вече е показал, че има проблеми с личните си ценности.

Разбира се, ми направи впечатление и "поробването" на бедните хора по света от световните корпорации. В България ние имаме впечатления от първа ръка в това отношение. Спокойно може да се каже, че работа за примерно за $1 на ден е по-добре от никаква възможност за работа. Отново е в ръцете на самото общество да даде възможност на малкия и среден бизнес да се развива независимо и да е конкурентоспособен на международните корпорации. Разбираемо е, че про-тоталитарните политици в България се стараят да спънат предприемачеството и да наложат големите корпорации, с които могат да установят картелни отношения. В Zeitgeist Addendum като поробваща практика се сочат глобализацията, аутсорсинга, девалвацията на местни валути, приватизацията, либерализирането на търговията, религията. Тези тези са много популярни сред хората, които отказват да приемат променящата се реалност и затова си заслужават да им посветя отделна статия.

Харесват ми стъпките, които предлагат като решение във филма. Само една не ми хареса: бойкота на политическата система. Дори да има по-добър вариант, нищо не пречи паралелно да използваме инструментите, които настоящата система ни дава. А ако избирателите се интересуват от собствената си съдба, те няма да гласуват за този, който има по-скъпа медийна кампания, а за този, който може да промени средата им към по-добро. Нещо повече - в САЩ хората показаха, че с дарения средната класа е способна да събере по-голям бюджет за кампания, отколкото големите корпорации. Но защо авторите на Zeitgeist пренебрегват този факт и слагат Обама (считан за аутсайдер в началото на предварителните избори) сред представителите на корпорациите. Може би просто евтиният популизъм е лесен и доходен бизнес... но те май бяха против бизнеса?! Странно е, че противопоставят ресурси и пари (които са универсален измерител за ресурси). Част от техните идеи в България са изпробвани, например какво правят хората, когато работата им не е обвързана с парите, които получават.

Хареса ми, че говорят за постоянната промяна и за решаване на проблемите така, че решението да е за всички. Но за мен именно това е глобализацията. А, че "The economy is fake anyway" не мисля, че причините са толкова конспиративни. Не ми харесва и, че говорят за религия, а не за вяра, че пренебрегват силата на индивида в религията, каквато е основата на будизма и Ренесанса.

понеделник, 16 февруари 2009 г.

Кризата на банковия сектор

Честно казано напоследък съм страшно разочарован и раздразнен от коментарите, които чувам около мен за световната криза. Хората виждат в нея всевъзможни конспирации и трикове от страна на "богатите" да приберат парите на "бедните". Въпреки, че нямам причина да изключа такава възможност, за мен всичко това изглежда меко казано странно. Най-малкото защото делението е неразбираемо за който и да е предприемчив човек. Аз лично се питам дали отношението към мен на такива хора, които едновременно са ми приятели и разсъждават така, ще се промени радикално, ако евентуално забогатея ;)

Но за един малко по-смислен разговор човек може да се поинтересува от процесите в икономиката. Те така или иначе са сложни, но дори незапознатият с икономически теории може да прочете що е то финансов дериват или как се променят пазарите през последните месеци преди да правят генерални изводи. За съжаление устройството на света е доста сложно и за кратък период от време едва ли човек може да стане специалист. От друга страна обаче прекалено много хора искат да забогатеят бързо и лесно, пренебрегвайки някои сериозни факти.

Темата е дълга и широка, пък и моята експертиза се изчерпва до няколко курса, пряко или непряко свързани с финанси. Затова просто публикувам няколко други източника. На пръво място едно комедийно шоу по темата:



Другата справка, която искам да направя, е една статия от небезизвестния Нуриел Рубини:
Преди година предсказах, че загубите на американските финансови институции ще достигнат най-малко 1 трилион долара и вероятно ще доближат 2 трилиона долара. По това време икономистите и политиците бяха единодушни, че тази оценка е преувеличена, защото смятаха, че загубите от вторичния ипотечен пазар възлизат общо на едва 200 млрд. долара. Както подчертах тогава, тъй като САЩ и глобалната икономика постепенно навлизат в тежка рецесия, загубите на банките ще се разпрострат далеч отвъд вторичния ипотечен сегмент, обхващайки не само високорисковите и нискорисковите ипотеки, но и търговските недвижими имоти, кредитните карти, автомобилните заеми, студентските кредити, индустриалните и бизнес кредити, корпоративните облигации, държавните правителствени и общински облигации, както и загубите от всички активи, гарантирали подобни заеми...

банковата система в САЩ като съвкупност е в несъстоятелност. Повечето от британските банки също изглеждат във фалит, не по-различно е положението и при много от банките в останалата част на Европа.

Има четири основни начина за изчистване на банковата система, изправена пред системна криза:

- рекапитализация на банките и създаване на т.нар. лоша банка (bad bank), чрез която правителството да изкупува опасните, "токсични" активи

- рекапитализация, съчетана с отпускане на държавни гаранции за лошите активи

- изкупуване на лошите активи от частния сектор заедно с отпускане на държавни гаранции (сегашният правителствен план в САЩ)

- категорична и пълна национализация (ако не ви харесва тази мръсна дума, можете да го наречете правителствен синдик в банковия сектор) на несъстоятелните банки и препродажбата им на частния сектор, след като бъдат изчистени...

Парадоксално на пръв поглед, но национализацията може би е по-благоприятното решение за пазара. Тя премахва с един замах всички потенциални и предпочитани акционери за очевидно фалиралите институции, както и несигурните кредитори, ако фалитът е твърде обемен, а в същото време справедливо предоставя върховенството на данъкоплатеца. Национализацията може да разреши и проблема с управлението на лошите активи, като позволи препродаване на повечето от авоарите и депозитите - с държавни гаранции - на нови частни акционери, разбира се, след изчистването им. Подобно беше решението при фалита на банката "Инди Мак" (Indy Mac)...

Докато Швеция успешно приложи този метод по време на банковата си криза в началото на 90-те години, сегашният подход в САЩ и Великобритания заплашва да създаде "зомби-банки" от японския вид - те никога не бяха успешно преструктурирани, а само увековечиха кредитния застой. Япония претърпя почти десетилетна минидепресия, защото не успя да изчисти банките си. САЩ, Великобритания и другите икономики рискуват подобно развитие - дългогодишна рецесия и ценова дефлация, ако не успеят да реагират адекватно.
Връзка към пълния текст.

Признавам, че не мога да преценя дали аргументите на г-н Рубини са силни, но има няколко причини да му се доверя:
  1. Той се оказа прав за досегашното развитие на кризата
  2. Споделям притесненията, че прекалено голяма част от световната икономика е спекулативна
  3. Харесва ми цитирането на примери от реалността, което в икономиката е едно от малкото що-годе надеждни доказателства.

А който наистина се интересува от развитието на световната икономика просто задължително трябва да следи българските и световните икономически новини, за да си изгради собствен поглед върху поне част от съществуващите зависимости.

вторник, 3 февруари 2009 г.

Системни манипулации

Красен Станчев пише много добра статия в Градски вестник:
Етнограбеж и ред
...Но и циганският грабеж е рационално действие. Увереността в успеха му е разковничето на проблема. Ако туй не се схване, загрижеността ще роди поредното безумие на българската провинциалност.

...Никола Похлупков, на 70 години от София, се опитал да защити къщата си в Оряхово с подръчни средства и ранил през 2001 г. 28-годишната циганка Мария Мицова. Осъден е да плати обезщетение, а опитът за кражба е оправдан (къщата не била ограбена). Такава е практиката на съда. Друг типичен случай са доброволните дружини на будни граждани и селяни. Опити за създаването им има навсякъде. В с. Срацимир, край Силистра, селяни под водачеството на кмета организират охрана, сътрудничат си с полицията и дори лобират за законово уреждане на самозащитата. Идеите им не са съвсем правилни, а депутатът им е неспособен...

Темата е популярна, но в поведението на циганите-грабители няма нищо циганско. Те действат рационално, като всички грабители.

Професията грабител за тях е най-изгодната реализация в сравнение с алтернативите за работа и бизнес. Тя получава разпространение поради бездействие на полицията от началото на 90-те, при възстановяването на частната собственост (1992-1998 г.). Изведнъж се появява много имущество и дори реколта...

...Градовете са територия на по-големите бандички, има повече за грабене, не е изгодно да се прониква в селата... Циганите се оказват без конкуренция по селата. Това е пазарна ниша, а не етносна характеристика.

Частна собственост без защита и съд е редът, от който печели професията грабител. Практика на съда е известна на крадците, цигани или не. Ако една от сто баби имаше пушка, все някоя би гръмнала някого. Това би увеличило рисковете на професията. Ако на будните селяни не се пречеше да защитават собствеността си, може би разходите биха накарали повече крадци да търсят изява на друго поприще. Ако г-н Похлупков не бе осъден, а г-ца Мицова бе призната за виновна, самозащитата би станала повече, а кражбата - по-малко популярна...


А повсеместното беззаконие води до израждане на обществото. Етническата омраза е само едно от средствата на подхода "разделяй и владей". Резултатът: увеличение на гласовете за Атака, ДПС и Евророма - все партии обвързани със сенчестата власт.

понеделник, 2 февруари 2009 г.

Образованието като бизнес

Помествам цитати от едно интервю, което много ми харесва.

За една година можем да разработим нова магистърска програма, ако бизнесът желае да си партнираме

...Учебният план по нея [новата магистърска програма във ФМИ на СУ] също е уникален за Централна и Източна Европа – колегите ни от Румъния, Унгария и Полша засега имат само дисциплина "Технологично предприемачество", а ние - цяла магистърска програма. Надяваме се да разпространим опита си и в други ЦИЕ университети...

...В развитите страни се правят проучвания сред бизнеса и ИТ мениджърите на големите компютърни компании по въпроса какви знания биха искали да имат потенциалните им работници след пет години. Разработват се стратегически учебни планове. Съществува например един много добър учебен план за Computing Curricula 2005, подготвен от The Association for Computing Machinery (ACM), The Association for Information Systems (AIS), The Computer Society (IEEE-CS). Подобни учебните планове се актуализират през кратък интервал от години. Подобни планове се предлагат и от Световната банка. Мисля, че ние постигнахме успехи в бакалавърското и магистърско образование във Факултета, като изследвахме тези проучвания и въведохме подходящите промени...

...Ако бизнесът в България има визия и стратегии за нужните компетенции на специалисти, от които ще се нуждае, една година е цикълът да разработим кооперирано нова магистърска програма.

...Въпросът е, че нашият бизнес трябва да каже какво очаква след три, след пет години и освен това, трябва да каже и как ще ни помогне, защото пък нашият въпрос без отговор засега е защо ние да му готвим кадри и с какви ресурси да го правим. Къде е добавената стойност за преподавателите? Нормално ли е студентите ни да получават пъти по-голямо заплащане от преподавателите, а в същото време да очакват да ги учим на нови и актуални компетенции...

Проблемът за мен в образованието е кога нашите потребители - бизнесмени и управляващи - ще започнат да разбират, че това, което ние правим, трябва да ни възвърне инвестицията и позволи да се развиваме, за да сме конкурентоспособни в световен мащаб. Когато бизнесът казва: "Да, тази магистърска програма ми дава кадри, затова ще я спонсорирам", тогава ние започваме да печелим и да ставаме още по-добри...

...За съжаление, в България нещата са много конюнктурни – обикновено у нас не става въпрос за реални нужди и възможности за решаването им, за знания и умения, а повече за контакти и личности (кой кого и как познава). Това е традиция, наслоена от много години, сменят се хората, сменят се и конюнктурите. За съжаление, от моя гледна точка, нещата вървят трудно, защото българският бизнес на практика няма ясни стратегии за повишаване на качеството на продуктите и услугите си, за иновациите и развитието си. Като че ли повече се старае да поддържа съществуващото състояние – т.е., той няма много интерес към добре подготвени инициативни и творчески кадри. Въпросът е бизнесът да оцени, че му трябват талантливи и компетентни кадри. А той ще го оцени, когато започне да участва по-активно и да печели европейски и световни търгове, а не домашни, конюнктурни търгове, когато започне да печели проекти, оценявани от световни специалисти. Голяма част от ИТ/ИС фирмите работят с по-ниско заплатена аутсорс дейност и за нея не им трябват особено талантливи специалисти. Работейки аутсорсинг, те не оставят нищо като история за нашите фирми. Независимо, че от двайсет години говорим за приоритет в ИКТ, аз не съм видял много действия, които да осигуряват реално този приоритет. Разбира се, има и доста фирми, които разбират, знаят, подпомагат. Кризата в момента може би ще забави процеса на развитие, но няма да го спре. Според мен финансовата криза създава потенциал за тези, които знаят и могат, които търсят и предлагат алтернативни решения, които поемат рискове...

...Ще дам конкретен пример: ние създадохме при отлично партньорство с български фирми като изборна една дисциплина - "Business Intelligence" - която две години по-късно стана една от най-желаните сред студентите. Наскоро Coca Cola направи аутсорсинг център в България, който е оглавяван от хората, които преподаваха и се учеха по дисциплината, и всяка година от програмите ни центърът взима по един-двама завършили студенти на работа. Друг голям късмет е, че при нас повечето студенти имат и стаж във фирмите. Те работят в големи и утвърдени световни, европейски и български фирми и фирмената им култура вече е съвременна, глобална. Надяваме се, че нашите студенти от магистърската програма "Технологично предприемачество и иновации в информационните технологии", било сами, било срещайки се с иновативни колеги и приятели по света (предлагаме им доста добри професионални и социални изяви и контакти, участие във форуми и мрежи), ще успеят да направят нови значими фирми...

Във връзка с новите пазарни условия, беше много трудно да убедим Факултетния съвет да приеме дисциплини като "Организационно поведение" във ФМИ. Според мен тази дисциплина трябва да се знае от всеки завършил студент. Нормално в България досега ние имахме много добри функционални и технологични познания. Но какво се случва в момента - глобализация, пазарна икономика - а нашето традиционно висше образование пропусна да ни научи какво е това бизнес, комуникационна и организационна култура. Това всъщност е разликата между нашите специалисти и западните – ние не винаги си знаем цената и трудно я отстояваме...

Кой в България сега има разбирането, за да каже, че, помагайки в образованието на младите, си осигурява пенсията? Аз в момента уча тези студенти, защото, ако искам да получавам пенсия в България, те ще ми я изработят. А как работещите в момента в бизнеса и държавната администрация очакват да получават заплати и пенсии, като не осигуряват адекватни условия за работа, не изплащат необходимите пенсионни осигуровки и на всичкото отгоре, невинаги и недостатъчно произвеждат конкурентни продукти и услуги? Това е реалността в момента...

Разбира се, това не означава, че не трябва да има и образование в области, които не са толкова комерсиални. Но трябва да се разграничават доходните бизнеси, в които да се промотира конкуренция, за да се подобрява доставяното на клиентитие, от субсидираните социални услуги, които са обществено-полезни и за сметка на данъкоплатците. Така е и в комуналните услуги, а и в други сфери. Няма нужда обществото да дава пари за бизнес, който може да се издържа самостоятелно.

петък, 30 януари 2009 г.

Неуместен тон

Не съм следял отблизо политическите процеси в Турция. Затова и доскоро нямах обособено мнение за турската Партия на справедливостта и развитието. Имах откъслечни впечатления за неколкократни ултиматуми към ЕС:

Днес Ердоган отново беше на първа страница с критиките си към навлизането на израелската армия в ивицата Газа и демонстративното си напускане на икономическия форум в Давос, Швейцария. За мен това е евтино лицемерие на фона на турските военни операции срещу Кюрдската работническа партия, които преминаха и на територията на Ирак.

понеделник, 26 януари 2009 г.

Иван Костов

Днес станах свидетел на поредната дискусия около личността на Иван Костов. Участвал съм в не една такава, затова реших да изложа мнението си за една от най-спорните личности от българския преход.

За начало искам да се обърна към фактологията, така както тя е записана в Уикипедия. Тази статия е показателна за огромното предимство, което Свободната енциклопедия има: а именно, че там може да добавя всеки, но при конфликтна информация, спорът се изнася към достоверността на източниците, без самата Уикипедия да изразява позиция. Това се гарантира от много широката общност от контрибутори и редактори на енциклопедията. Та за Костов...

Ранни изяви


Чувал съм за неговата работа от близки хора значително преди той да влезе активно в политиката. По това време не съм имал развита самостоятелна ценностна система, затова мога само да кажа, че впечатлението, което изградиха в мен беше силно положително. То беше изградено от хора, чието мнение като граждани ценя много високо. От медиите съм чувал, че дори Луканов е ценял Костов, но не смятам това за надеждна информация. Сигурен съм все пак, че от годините на работа във ВИИ „Карл Маркс“ (днес УНСС), Костов се е познавал с по-голямата част от комунистическата върхушка, но е работил в област, която е била непонятна и неприятна за партийния елит. Като човек с математическо образование, не мога и да не ценя високо мисленето и опита на Костов като професионалист, който специализира в икономическите науки.

Управлението на ОДС


Когато Костов беше министър-председател беше първия период в живота ми когато активно се интересувах от политика и икономика. Въпреки това все още и в България и в живота ми не бяха навлезли независимите медии и Интернет. Като че ли от този период медиите още не бяха нещо, на което можеш да се довериш. И все пак тогава управляващите разбиха националния монопол на БНТ, което е важна стъпка към развитието на обективни медии. А накратко моето впечатление от това правителство описвам в един коментар в Дневник (№6 под статия за протестите през 2009), в отговор на въпроса какво е станало с идването на правителството на ОДС:
Стана, че излязохме от международна изолация и влязохме в ЕС. Стана, че спря хиперинфлацията, безработицата и терора на СИК и ВИС. Стана, че започна реформа в производствения сектор (приватизация), финансовия сектор (валутен борд), армията (НАТО), пенсионната и здравната системи.
Вярно, много чакани неща не се случиха (реформа в полицията, съдебната и образователната системи) и много спряха веднага след смяната на правителството (здравно и пенсионно осигуряване, отваряне на досиетата). Само, че сега сме заплашени и последните добри постижения да бъдат изтрити (ЕС и валутния борд).

Повече информация може да бъде намерена в този линк описващ успехите на правителството на ОДС.
Най-голямата криза тогава настъпи със заглавието във в. Труд (небезизвестен и начело с Тошо Тошев)"България уби дете!", което по-късно се оказа силно прибързано (най-вероятно целенасочено).
Това беше и първото демократично избрано правителство в най-новата история, което изкара целия си мандат. Мое лично мнение е, че за разлика от следващите, това се случи не защото хората не виждаха смисъл да го свалят поради липса на алтернативи, а защото то явно беше по-добро от всичко досега. За мен е разбираемо и, че реформите на правителството на ОДС не съумяха да стигнат и до провинцията. След дълги години на тежка криза, нямаше как за 4 години всичко да се оправи и тази промяна да се задържи.

На чело на ДСБ


ДСБ беше основана от широк кръг хора, които бяха разочаровани от междуособиците в СДС, които се бяха проявили още по време на тяхното управление. На водещи позиции в СДС бяха хора (Богомил Бонев, Стефан Софиянски, Венцислав Димитров и много други), за които по-късно се разбра, че са били бивши агенти на ДС, внедрени, за да опорочат единствената тогава алтернатива. В тези процеси ДСБ и Костов за много хора бяха естествения изход от сложната ситуация. Новата партия направи много добър старт, както с дейността си в парламента, така и на други избори. С кандидатурите на Светослав Гаврийски, Мартин Заимов (финансисти, предложени заради финансовите проблеми на София) и Неделчо Беронов (конституционен съдия за проблемите със съдебната система и конституцията на България), те показаха, че са основна движеща сила в гражданското общество и знаят от какви решения имат нужда належащите проблеми. Тези кандидати имаха успешна работна история в съответните области. И трите кандидатури бяха издигнати с удивително точен подход, който се фокусираше върху нужната експертиза за конкретните позиции. Но българското общество не разпозна новите водачи в селекцията на ДСБ. Според мен това се дължи от една страна на неспособността на обществото да проникне в реалните проблеми, но и в нагнетената омраза към личността на Костов, която спарваше всякакви аргументи за конкретните кандидати по същество. Тези изборни провали на отлични кандидати ме накараха да се замисля за ролята на Костов в бъдещето.

Перспективите


Личността на Костов се превърна в спънката пред развитието на ДСБ. Някои от основателите видяха това, но се оказа, че други не намират за необходимо изобщо да се замислят по тази тема. Така се получи, че първите напуснаха партията, а вторите се вкопчиха в лидера си, пренебрегвайки общественото мнение като необективно. Явно те са забравили думите на собствения си идол по повод изборите през 2001г.: "Глас народен - глас Божи". С това много странични наблюдатели с право започнаха да се питат по какво ДСБ се различава от лидерските партии на Ахмед Доган, Симеон Сакскобургготски, Бойко Борисов или Волен Сидеров. А аз добавям въпроса: що за демокрация би било това бъдещето на цялото общество да зависи от една личност? Този въпрос става още по-уместен когато виждаме, че именно чрез надживяване на лидерите си, СДС съумя да се превърне в една абсолютно демократична партия. А защо тогава от ДСБ са се вкопчили в миналото?

И едно кратко заключение: Костов се справи отлично като икономист и политик, но се провали като мениджър и общественик. С това той за мен остава напълно приемлив избор като експерт-икономист, но не и като лидер на партия.

вторник, 13 януари 2009 г.

Остатъчен рефлекс

Вчера ходих на изложбата на Пикасо в Националната галерия за чуждестранно изкуство. Коментарите се въртяха около наситеността в традиционното и пробивността на съвременното изкуство, за да намери своето уникално място.

Тази сутрин се събудих с една грандиозна новина за България представена като "турски кенеф" от Елена Желебова в изложба в Съвета на Европа. Естествено масовата реакция беше на възмута: от репортерката на Хоризонт, която многозначително заключи, нещо като "търсенето на сензация е прикриване на неспособност" до група във Facebook (основателят на която е избягал от България чак в Австралия), която призовава към отнемане на българското гражданство на авторката. Без да имам претенциите на кой знае какъв критик, аз страшно много харесах инсталацията и то именно, защото тя включва много силна символика, но също така тя е интерактивна - тя съзнателно включва всички тези реакции.

Относно символиката, всеки чужденец, който дойде в българско село е силно впечатлен от тоалетните, които почти без изключение са клекала. В тези тоалетни има и прагматика. Имам приятели, които са намерили проучвания, че клекалото е чисто физиологически по-полезния начин за ходене по голяма нужда заради стойката. Те дори бяха подготвили проект за производство на модернизирана версия, за който и в момента усилено търсят финансиране. Не на последно място, клекалото е значително по-хигиеничната инсталация на обществени места, където поддръжката е сведена до 0 - отново типично български пример. Но така или иначе никой не асоциира арт-инсталацията в Брюксел с това.

В България, по разбираеми причини, всеки асоциира "кенефа" с обществено-политическия живот. Хората са склонни да приемат, че България е последната дупка в ЕС, но се обиждат лично тя да е точно такъв вид дупка. Масовите реакции за политическия клип на рапъра Нино от Гърция бяха възхищение към съседите ни, но и разочарование, че в България това усещане липсва. По време на газовата криза България доказа, че е троянският кон на Кремъл (избягвам отъждествяването с Русия) в Европа, като остави Европа и Украйна без позиции да преговарят като равностоен взаимно-зависим партньор, а по-скоро ги вкара в ролята на заложник. А за символиката в епитета "турска" е достатъчно да се загатне зависимостта на политическата система от Ахмед Доган и по-големите интереси зад него.

И в същото време голяма част от обществото по инерция се почувстваха лично обидени от клекалото в Брюксел. Някак си никой не се поколеба да демонстрира своите провинционализъм, псевдо-национализъм, неспособност да се присмее на собственото положение и дори остатъци от тоталитаризъм. Дали трагичната липса на сцена за съвременно изкуство в България е също причина или просто следствие от това? За тази липса писаха в страхотното за мен списание Intelligent Life, което също загина поради липса на пазар...

понеделник, 5 януари 2009 г.

Къде ни е обществото

Започнах този блог не защото ми се пише, а защото от години насам виждам, че има някои основополагащи ценности, които тепърва предстоят да бъдат възприети от много хора около мен. Не става дума за нещо, което аз откривам или нещо спорно. Дори напротив: това са неща, с които много трезво мислещи хора се съгласяват, след като веднъж се запознаят с тях. Всъщност съжалявам, че напоследък основна тема е политиката, но в крайна сметка всичко е политика, дори спора за това кой да чисти снега пред входа на блока.

Поредният повод за моя публикация е един текст на Иван Груйкин, име, което понякога се появява в обществените дискусии. Ето и самия текст: Какво да се прави или как да запазим поне малко достойнство. Няма да вадя извадки както обикновенно, защото си заслужава прочитането на целия текст, при все, че е дълъг.

Без да омаловажавам нищо от текста, бих добавил само, че протестите са само първата стъпка, а втората е обособяването на неправителствени организации (НПО) и инициативността. Целта е да се обясни и приближи ежедневната дейност на обществените представители до реалните проблеми на всеки от нас и по този начин да се улесни участието и на пасивните хора в обществено-политическия живот. Пример за това може да бъде кметският въпросник, който направихме с Горичка.бг. Прави чест на България, че вече има добре развита мрежа от НПО (не без огромна помощ от чужбина), коята спорадично успява да прокара свои инициативи. Ето един непълен списък от организации, чиято дейност следя и ценя:Ще се радвам този списък да расте и да въвлече по един или друг начин всеки от нас. Защото все пак има проблеми, които можем да решим само заедно.