В името на монопола

След поредната новина за лобистски законопроект, прокаран от иначе непрекъснато хваленото министерство на Нона Караджова отново се сетих за абсурдното функциониране на българската икономика. В имитация на свободен пазар, тук държавата подкрепя монополи, защото тяхното контролиране е по-лесно за администрацията от регулиране на свободна и конкурентна среда.

Един много интересен пазар в това отношение са комуникациите. Както и в други сфери заради цялата конюктура държава и организирана престъпност работят за консолидиране на пазара. Така чрез много съмнителен процес са се получили 3 кажи-речи монополиста (Виваком, Мтел и Близоо) в първоначално три различни пазара. Обаче заради технологичното развитие от всички комуникационни услуги данните (интернет достъпът) с времето стават най-доходни. За никой от трите монополиста това не е първоначалният пазар, в който са си уредили монополно или картелно положение и сега им се налага да се конкурират. Поради неумението да са конкурентни, този процес се превръща в една гротеска демонстрация на българската реалност и абсолютно незачитане на правата на потребителите. Достатъчно е да отидете с оплакване при която и да е от трите компании (ще се радвам ако някой даде опровергаващи примери в коментарите), за да изпитате пълната драма на неефективни връзки с клиентите.

А заради това, че йерархично-олигополната структура не е достатъчно гъвкава да смогне на темпа на навлизане на технологиите, големите играчи дори не могат да проследят всичките квартални конкуренти, които им ядат пазара чрез нерегулирани услуги. Старите модели са обречени, но ние трябва да им помогнем да си отидат по-бързо.