вторник, 4 април 2017 г.

За някои необходими условия за учене

Работата по моята докторантура е повлияна силно от една конкретна образователна теория - феноменографичната теория на разнообразието (от англ. variation theory). Работата по тази теория е започната от Ференс Мартон в края на 20 век и е доразвита от Минг Панг през 21 век. В основата ѝ е техният феноменографски метод, който е повлиян от феноменологичната наука, но се фокусира върху описанието на наблюдаваните феномени, а не тяхното интерпретиране.

Тук ще обобщя една много прагматична разбивка на необходимите стъпки за учене. Тук не става дума за просто запаметяване, а за проумяване на даден феномен в дълбочина. Затова не просто повторението е критично за доброто учене, ами систематичното разглеждане на проблематиката от различни и перспективи.

За илюстрация ще ползвам два често срещани примери от социално-политическия живот в България, а именно фразите „Навсякъде е така“ и „Всички са маскари“. За мен е очевидно, че тези две фрази издават неразбиране на това какво представлява обществения живот в едно гражданско общество. Независимо дали това неразбиране е породено от неинформираност, незаинтересованост, просто невежество или нещо друго, едно приложение на теория на разнообразието може да преодолее една основна част от проблема. Ако това не доведе до по-дълбока промяна, то поне може да помогне да бъдат разбрани по-конкретните причини защо даденият човек отказва да се ангажира с еманципацията на гражданското общество, в което живее. Разбира се, обществения живот е сложна тема. Като такава тя от една страна е добър пример за разглеждане - защото има необходимата сложност, за да си проличат предимствата на подхода. От друга страна, обаче в света на хората всичко е относително и контекстът е много широк. Съответно е трудно примерите да бъдат добре конструирани или изолирани.

Четирите необходими условия за учене са описани от Мартон и Панг в тяхна статия от 2006 озаглавена „За някои необходими условия на учене“. Ето ги и тях:

  1. контраст - едно свойство не може да бъде разграничено без едновременното преживяване (или поне разглеждане) на феномена със или без това свойство. Един човек си мисли, че проблемът с корупцията, например, съществува навсякъде по един и същи начин, ако не е видях колко радикално различно е отношението на хората към корупцията в развития и развиващия се свят и как тази разлика става още по-остра за хората на високи позиции в обществото. Подобно, претенцията, че всички са маскари, разчита на допускането, че няма политици, които не подлежат на критика. А това не е непременно така. При все, че е човешко да се греши, очевидно има хора, които погазват много по-висок личностен интегритет от други.
  2. разделяне (от англ. separation) - донякъде подобно на контраста, но вече в контекст, за да бъде разграничено едно свойство, негови различни варианти (проявления) трябва да бъдат набюлдавани в сходни условия. Така например, в разликите в корупцията могат да бъдат наблюдавани в близки страни (или дори градове), които имат близки история и икономически условия. Когато става дума за различието на между личности, може да се наблюдава поведението на различни политици в сходни ситуации.
  3. генерализиране (или обобщаване) - в някакъв смисъл обратното на разделянето. При генерализацията под внимание се взимат (преживяват или разглеждат) ситуации, в които конфигурацията на дадено свойство е една и съща, но други свойства (с други думи околните обстоятелства или контекста) са различни. Така например, може да се види, че в страни, където и днес прокуратурата е структурирана по модела на Вишински, корупцията е на много високи нива, но това не е така в страни, където има паралелни разследващи органи. По същия начин прави впечатление, че в определени общества има по-малка търпимост към злоупотреби или грешки и компроментирани политици не само не биват преизбирани, но и подават оставка. В други силно компроментирани личности са практически несменяеми.
  4. смесване (от англ. fusion) - взаимодествията на две свойства не могат да бъдат осъзнати, освен ако не бъдат разгледани различните конфигурации, в които те се променят независимо едно от друго. Затова е важно преди да се правят абсолютни сравнения, да се добият някакви конкретни наблюдения от различни среди (един лесен вариант е да се разгледат крайностите). Например, добре е да се види как корупцията е свързана с независимостта и структурирането на съдебната система, или пък обществения контрол на силовите ведомства. Когато се говори за "всички" е добре да се има предвид какво обхваща това понятие и да не се забравя, че с лека ръка се отхвърлят примерите на исторически герои, пък и личната отговорност към почтенноста.

Общо взето когато някой повтори някой подобен на тези аргументи, това говори много лошо за него самия. Но това не е пречка да се опитаме да улесним както него, така и всички наоколо, да видят как разнообразието (или в случая по-конкретно сравнението) не само ни показва различията, но и често ни дава предложения за изход. Това се дължи на така придобитото по-задълбочено осъзнаване на поне част от сложната тема.

Няма коментари:

Публикуване на коментар